ХОРА

толкова мрачно толкова хубаво
ги 
обикни
че 
да
се
чудят
защо
си
ги
намразил
сякаш че не си

умното зло
за добрината
без сърце
без MTV
бъди

----

ПОЕТ 
винаги и непрекъснато
участник в човешкия абсурд

такива хора никога не са
много по едно и също време
но винаги има

поне един някъде
и това винаги ще е достатъчно
за да ни спаси всичките

както всички
той прекарва целия си живот
да иска

от самия себе си
стихотворения известни единствено
на друг

да създава
нещо несъществуващо преди ние
да го създадем
също толкова сами за себе си

----

СВОБОДАТА

не разбира никого
но не се покланя

----

ЖАНЕТА

и с теб 
самодоволен мрак
нямам никакво
търпение 
аз да бъда пак

със себе си

----

СЪБИРАНЕ И ИЗВАЖДАНЕ

но има една основна мисъл
която може 
да подхване всичко
всеки кадър и 
всяка секунда
след нея
са скучни 
като отражения на
повечето предмети
от които
местата на хората
стават различни
и докосването
немислимо и
банално като хората
вече част от
твоето нищо -
неупотребяеми
за целите
на световната диалектика
от която оцеляват
само антитезите
като безкрайно събиране
и изваждане
на някаква основна идея
на първоначалния Бог
безсмислено отчаяние
техника за реалност
врата към някаква
безпогрешна окончателност

----

РИМ

сърце на Седемте хълма
ти не обичаш
чуждо движение
в твоя живот
някой друг да ти
казва обичам те
карта на центъра ти
да прави за себе си
структура на теб
векове напред
капелите ти да гледа
сред руините ти
да се чувства колизеум
знаейки какво
се е случвало зад стените
да пише
евангелие за да наруши
твоята вечност сърце
ти не обичаш
никакви
поети
да виждат най-величествени
удоволствия
във теб

----

ЗА МОЕ УДОВОЛСТВИЕ

сърцето е в ума
иска да помни
не да диша 
за теб
с остатък
за другите

----

ЗАВИНАГИ NIRVANA
... и на плочите 
толкова небрежно
е да вярваш
толкова несигурно
да знаеш
за добрината
и истината
остават само намеренията
остават само намеренията
остават само намеренията...
и нито помен за усилие
над нещо друго
като знание
бавно
водещо към
незнание
бавно към друго
бавно към следващо

----

ЗА НЕЗАВИСИМИТЕ

няма кой да
поучи необичания
той сам
обича да се учи на
необходимостта
да ласкае
с най-голямо 
равнодушие
необичалия го
----

ВМЕСТО ДУМАТА ЗА ТЕБ

обичам те
повече от мен
не обичам
повече от теб
обичам мен
и повече за теб
обичам мен
и думата за теб
обичам те

----

СРЕД ЗИМАТА

какво почти
любовно стихотворение 
от сутринта
сам между заключените
пететажни блокове 
да пушиш пред разтоварен камион
намерил достатъчно място
пред теб и съседската котка
по леда
под него да гледа дрехите ти
с причина
твърде непонятна
твърде отнасяща се до смъртта
сякаш възкръснал на двадесет и седем
поемаш както обикновено
четиридесет и втората си възраст

-----

НА ЕДИН КИТАРИСТ

пред теб е 
Розата която
се преоблича
за следващия си
Роман 

с такава Тема
в такъв Сезон

без теб
главният герой
изгуби Розата и
сега след теб върви...

-----